Терзания

Виновна или невинна?
Изправена съм отново пред избор!
А кое е по-добре?
В момента на избора винаги е добре да съм невинна!Но след време, ако винаги съм невинна...ще съм заобиколена само от виновни!И аз мъченицата само ще страдам...Родена за да страда!
Това ли искам?
Ако съм виновна... всеки път виновна!О...не!Около мен ще има само невинни!!!С този товар едва ли ще издържа дълго!
И това не ме устройва.
И сега какво?
Може би да си поделяме вината.Когато нещо не върви, да се погледнем, да зададем въпросите първо на себе си, да спрем на време.Няма как да сме заедно в ситуацията и аз да съм невинна като сутрешна роса, а ти да си виновен за всичко!Няма как....Ако си поделяме вината или невинноста,ще съм заобиколена от хора,като мен.
Това искам!

Да погледна

За да видя трябва да погледна!
Вървя и мисля за "много, ама много важни неща"...е добрата новина е че не го правя само аз!В малкото мигове ,когато поглеждам около себе си забелязвам много хора ,които "не са тук".
Каква е тази мода да вървим и да си приказваме сами!Не знам!
То май не е мода...
А какво е?
Някакъв вид глупост...замъгление...първа фаза на болест...изкукуригване...
По скоро проблемът е ,че пропускаме много!
Вървя по улицата и не забелязвам усмивките на хората,страха в очите им,приятните гледки,причудливи те форми,грозните ситуации...
А това не е ли част от живота ми?
Аз съм част от тези неща,а сякаш не съм!
Извън този живот ли съм ,а може би съм над него...или както е модерно да се казва, в друго измерение ли съм?
Това не ми харесва!...Е изплюх камъчето...
Искам да не пропущам нищо,искам "сега да съм тук",а не като отмина,да се сетя,че някой с който се разминах май ми се усмихна...
Това е начина да направя ,след това,"великата констатация"хората по улиците са много намусени.
Аз просто не съм погледнала....