Да погледна

За да видя трябва да погледна!
Вървя и мисля за "много, ама много важни неща"...е добрата новина е че не го правя само аз!В малкото мигове ,когато поглеждам около себе си забелязвам много хора ,които "не са тук".
Каква е тази мода да вървим и да си приказваме сами!Не знам!
То май не е мода...
А какво е?
Някакъв вид глупост...замъгление...първа фаза на болест...изкукуригване...
По скоро проблемът е ,че пропускаме много!
Вървя по улицата и не забелязвам усмивките на хората,страха в очите им,приятните гледки,причудливи те форми,грозните ситуации...
А това не е ли част от живота ми?
Аз съм част от тези неща,а сякаш не съм!
Извън този живот ли съм ,а може би съм над него...или както е модерно да се казва, в друго измерение ли съм?
Това не ми харесва!...Е изплюх камъчето...
Искам да не пропущам нищо,искам "сега да съм тук",а не като отмина,да се сетя,че някой с който се разминах май ми се усмихна...
Това е начина да направя ,след това,"великата констатация"хората по улиците са много намусени.
Аз просто не съм погледнала....